Преди месец завърши ротарианският проект Дневници на д-р Н. П. Николаев 1940-1943. Уникалните записки на основателя на Ротари в България най-сетне бяха представени на българското общество.
Запазеният по чудо текст на дневниците му 1940-1943 г е източник на много информация за този напрегнат и труден за страната ни период. В книгата са представени за първи път и получените от потомците на Николаев, които живеят в Швеция, десетки уникални документи, неизвестни досега.
Изданието е осъществено по случай 85 години от създаването на Ротари в България, като 18 броя са номерирани. Бордът на директорите на Ротари клуб София реши по един от тези екземпляри да бъдат дарени за фондовете на институции, които пряко или косвено имат отношение към живота и дейността на този изтъкнат човек.
В заключителния етап на проекта към него се включиха РК Капитал и ПРК Горна баня, което направи възможно отпечатването на допълнителни бройки. Това даде възможност да разширим първоначалната идея и да предоставим по един екземпляр от изданието на всички регионални архивни институции в страната.
По този повод в днешния бюлетин ще си припомним за живота и делото на този забележителен български политик, военен деятел, учен-юрист, политик, дипломат, публицист, журналист, общественик, народен представител, ротарианец и хуманист, д-р Николай П. Николаев.
Роден е на 10 февруари 1886 в Шумен, в семейството на поручик Петър Николаев и Василка Апостолова. През 1887 г семейството се преселва в Разград, където той прекарва детските си години и завършва средно образование. Отрано се увлича по литературата и още първите му поетични опити предизвикват възторга на Дора Габе, която горещо го насърчава. Липсата на средства го отвежда, обаче, в съвсем друга посока –записва се и през 1906 г завършва с отличен успех Военното училище. 1910 г постъпва в генералщабната академия в Санкт Петербург, където следва във военно юридическия департамент. 1912 г прекъсва следването и се връща в България за да участва във войните за обединението на страната. До 1918 г участва активно във бойните действия, най-вече в Добруджа, под командването на легендарния началник на българската конните генерал Иван Колев. 1918-1919 е редактор на „ Военни известия“. 1919 става член на масонската ложа „Заря“, където по-късно се издига до първомайстор.1920 става юрисконсулт в Министерството на войната. Същата година приключва военната си кариера – уволнен е с чин подполковник по силата на Ньоийския договор. 1920-1923 г учи и завършва право в Софийския университет, а 1923 г, като стипендиант на френското правителство защитава докторат по държавна и административно право в Париж. 1923-1925 г е гостуващ лектор във Военната академия.
През 1924 г сключва брак с Анна-Мария – дъщеря на забележителния български политик Теодор Теодоров. След преждевременната смърт на Теодоров същата година, Николаев се нагърбва с голяма част от политическите и юридически дела на Народняшката партия. Става член на Народния сговор. 1924-1931 е началник на Информационната служба при Министерството на външните работи и директор на официоза „La Bulgarie“ (до 1932 г). 1932-34 г преминава на работа в в-к Мир. Едновременно с това са занимава с адвокатска дейност
На 22 април по инициатива на д-р Николаев в дома му в София е създаден първия български Ротари клуб, на който през 1934/35 г става първия избран президент.
1934 г започва да симпатизира на идеите на кръга „Звено“и напуска Народния сговор поради несъгласието с авторитарните и пронационалсоциалистически уклони в политиката на Александър Цанков. Започва неговата шеметна и успешна политическа кариера. През 1935-36 г е главен секретар на Министерството на външните работи. Ръководител на българската делегация на преговорите в Монтрьо за режима за корабоплаването през проливите (интересно е да отбележим, че е запазена писалката, с която той поставя подписа от името на България под споразумението – това е същата писалка, с която е подписан учредителния протокол за създаване на Ротари клуба и с който по-късно подписва Декларацията на Димитър Пешев….). През 1936-38 г става министър на просвещението. С големи заслуги за развитието на библиотечното и читалищното дело, гимназиалното образование, българските училища извън страната, ученическото здравеопазване и спорта, на статистическото дело, реформата на стенографския правопис…1938 г е министър на вътрешните работи. Полага първия подпис под Мусмановия градоустройствен план на София. След неуспеха си да убеди Царя и министър-председателя Кьосеиванов, че мисията на безпартийната система може да се сметне за приключила, през есента подава оставка.
По време на принудителната си „ваканция“ пише статии, преподава във Военното училище и в Свободния Университет, започва работа по капиталния си труд „Административно устройство на България“, пише стихове, занимава се със стопанска дейност в чифлика си „Кафка“ край Бургас
В края на 1939 г е избран за народен представител от Малкотървновската избирателна колегия и става председател на комисията на вътрешни работи в Парламента. През 1940 се противопоставя на приемането на Закона за защита на нацията и в знак на протест подава оставка като председател на комисията. Противник е на обявяването на война на Англия и Америка. През март 1943 е активен участник в подготовката и защитата на Декларацията на Димитър Пешев против депортирането на българските евреи. Януари 1944 г заминава пълномощен министър в Швеция, където продължава усилията си за излизане на България от войната със западните съюзници и за отмяна на ЗЗН.
След преврата на 9.9.1944 Д-р Николаев е отзован, но отказва да се завърне и остава в емиграция. Април 1945 г е задочно осъден на смърт от „народния съд“. 1945-1960 работи по шведски правителствени програми за подпомагане на емигранти, сътрудничи на „Свободна Европа“ и БиБиСи, издава книги, преподава български език в Университета в Упсала, работи в катедра „Държавно право“ в същия университет. 1955 г е приет за член на Ротари клуб Упсала
21 юли 1960 умира и е погребан в Юрсхолм, предградие на Стокхолм
24.6.1997- Върховния касационен съд отменя присъдата, признава го за невинен и го оправдава. 2001 г общинският съвет на родния му Шумен го обявява за почетен гражданин на града и го награждава посмъртно със златния знак на Шумен, а по предложение на ротарианците една улица в София получава неговото име.
Първата книга
Като млад офицер
Семейството на д-р Николаев, София
Първите ротарианци в България
Николаев като министър на просвещението
Николаев като министър на просвещението
Откриване на византоложкия конгрес
На обиколка в Родопите
Откриване на сесия на парламента
Николаев заедно с Пешев и инж.Иванов
Председател на комитета за българо-унгарското приятелство
Николаев подписва плана „Мусман“
За спомен от царските маневри в Попово с посвещение от цар Борис
Николаев по време на царските маневри в Попово
Николаев през погледа на Борис Георгиев
Николаев през погледа на Александър Добринов
Параден портрет на Николаев като посланик в Швеция
Николаев в работния си кабинет в Стокхолм
Публикации на Николаев в Швеция
Ротарианската карта на Николаев от РК Упсала
Николаев с внука си Стан
Откриване на паметната плоча на Д-р Николаев
Грамотата за обявяване на Николаев почетен гражданин на Шумен
Марката-винетка, издадена от Ротари клуб Средец в памет на д-р Николаев
