Автор: Цвятко Кадийски – историк на Ротари- България
Само няколко седмици след създаване на първия клуб – Софийския, през юни 1933 се взима решение за издаване на месечен бюлетин.
Само няколко седмици след създаване на първия клуб – Софийския, през юни 1933 се взима решение за издаване на месечен бюлетин. Така, на 1 септември 1933 започва редовното отпечатване на френскоезичния бюлетин, списван от блестящия журналист Болеслав Тахауер. Започнал като информационен орган на клуба, още от първите си броеве изданието се превръща в истински пратеник на България към целия свят. Бюлетинът се ръководи от ротарианските принципи, популяризира страната в чужбина, изтъква нейните нужди, винаги брани българските интереси. Още след първия брой, от Чикаго шефът на Информационния отдел на РИ Роберт Уйлямс изпраща поздравление до президента Недков, като изразява ентусиазма си от „изключително интересния първия брой“.
От 1935 г на челната страница на всеки брой има фотография, от която да се виждат природните красоти на България, културното й наследство, народните носии… Дава се много информация за българските градове, където има учредени Ротари клубове. Цели броеве са посветени на България като туристическа дестинация.
Страниците на бюлетина са посветени на срещите и дискусиите в клуба и от тях се вижда, че те стават своеобразна „работилница за идеи“, място за интердисциплинарни дискусии, мозъчен център. Дискусиите в клуба отпреди 80 години все още са интересни и някои от тях поразяват с актуалността си: „Защита на човешките права“, „Генните модификации и последиците от тях“, „Мостът на Дунава“, „Корупцията сред държавните служители“, „Бъдещето на телевизията, „Демографските проблеми на България“, „Каква индустрия да развиваме“, „Биогоривото“… С помощта на бюлетина софийските ротарианци успяват да изразят отношението си към настъплението на тоталитарните режими в няколко европейски страни, забраната на Ротари клубовете в Германия , нарушаването на правата на малките народи , осмиват теориите за „чиста раса“.
През 1938 г бюлетинът се издава в 850 екземпляра месечно което е сравнимо с единичния тираж на официоза „La Bulgarie“. Броеве на бюлетина достига до такива екзотични места като Фиджи, Борнео, Цейлон, Бахамите…И което е още по-ценно – получават се стотици чуждестранни бюлетини в отговор. В много от тях са цитирани пасажи и дори цели статии, публикувани в българския бюлетин.
Освен бюлетина, и други ротариански издания помагат за популяризиране на страната особено на богатото ни културно наследство, красотата на българската природа и възможностите за развитие на различни видове туризъм. От отпечатания през 1934 г пътеводител „Пътуване из България“ са изпратени екземпляри до над 300 клуба по света. Студията „България“ на Крум Мутафов (за българската природа, култура, география и народ) е изпратена до над 100 Ротари клуба.
В Бюлетина за първи път е публикуван груповият портрет на Ротари клуб София от Александър Добринов, както и десетки шаржове на ротарианци и на гости на клуба…..Именно благодарение на публикуваното в Бюлетина цветно факсимиле на груповия портрет стана възможно неговото възстановяване (оригиналът е изгорял по време на бомбардировките 1944 г).
Последният брой на бюлетина е отпечатан през август 1939 г. През януари 1940 г започва издаването на месечното списание „Ротари в България“ с редактор Стоян Бочев. Списанието продължава най-добрите традиции на бюлетина, като публикува не само по-интересните ротариански лекции изнасяни в различните клубове, но и дава ценна информация за живота в тях (новоприети членове, изпълнени проекти, пълна информация за първата Дистрикт конференция у нас и т.н.). Като отделни брошури са издадени беседите, изнесени пред Конференцията.
В списанието е публикувана за първи път уникалната снимка на Пол Харис, направена от инж. Любен Божков на конференцията в Кливлънд. Заради забраната на Ротари в края на годината, обаче, от списанието излизат само няколко броя и то не може да достигне нивото и значимостта на бюлетина на Софийския клуб. Много години по-късно, след възраждането на Ротари в България, под редакцията на нашия приятел Наско Начев бе възстановено издаването на ротарианското списание „Ротари в България“.