Автор: Банкеръ
Д-р Андрей Кехайов е завършил Висшия медицински институт в Пловдив. Работил е като хирург в болницата в Рудозем, ръководил е лекарската колегия в Смолян.
събота, 28. октомври 2006 - 01:00
Д-р Андрей Кехайов е завършил Висшия медицински институт в Пловдив. Работил е като хирург в болницата в Рудозем, ръководил е лекарската колегия в Смолян. На 36-ия редовен събор на БЛС е избран за негов председател. В момента е съветник по проблемите на здравната реформа в Украйна. Президент е на Медицинския форум на страните от Югоизточна Европа, член на международното дружество Приоритети на здравеопазването (Бирмингам) и заместник-председател на Висшия медицински съвет. Освен това е трикратен носител на отличието Пол Харис на
Ротари интернешънъл.
Г-н Кехайов, всяка година преговорите за Националния рамков договор започват трудно. Не прекаляват ли и здравната каса и лекарският съюз с размяната на писмени обяснения и оправдания, вместо направо да седнат на масата?
- Може би очертавате реален проблем, но Българският лекарски съюз няма вина за това. Ние настояваме за ясна концепция, по която да се проведат преговорите и която да гарантира защита на интересите на обществото и на съсловието.
Затова ли заедно със Съюза на стоматолозите настоявахте и медиите да бъдат допуснати на преговорите?
- Нашата политика винаги е била такава, защото самият Национален рамков договор е обществен. Освен това присъствието на медиите е необходимо, тъй като още не сме преминали етапа на спекулациите, с които определени членове на управителния съвет на здравната каса обвиняват нас за забавянето на преговорите. Подкрепяме напълно воденето на прозрачни разговори, след като те не касаят само лекарите, но и здравноосигурените лица. Досега Българският лекарски съюз е поставял ребром проблемите. Правили сме компромиси, но те са били в името на укрепване на системата и решаване на неуредиците. Струва ми се обаче, че не можем да продължаваме повече така. Осъществяването на всеки вид дейност изисква обезпечаване със съответния финансов ресурс.
Не ви ли притеснява, че при разговори на четири очи касата може да ви притисне?
- Касата е една обществена институция и няма правомощията да прави дори опит за такова нещо. Ние не сме съсловие, което трябва да бъде унижавано или притискано. Искаме коректни справедливи преговори, при които двете страни да са достатъчно подготвени за тях. А и при наличието вече на пет-шест рамкови договора, те би следвало да са натрупали необходимия опит за подписването на един наистина професионален документ. Аз няма да допусна да бъда притискан или манипулиран. Но се питам защо някой отказва да води преговори пред медиите? Какво лошо има в това гражданите да получават пълна информация кой и как защитава интересите им? Ако някой се страхува от нещо, нека да каже от какво, а нежеланието за преговори да бъде мотивирано. Подписването на Националния рамков договор е общественозначим процес и ангажиментите по утвърждаването му, записани в Закона за здравното осигуряване, е необходимо да бъдат изпълнени. Всякакви обяснения, че това не може да стане, защото някой си е бил зает в чужбина, са безотговорни. Вярно е, че аз не подписах рамковия договор за 2004 г., но не заради заетост, а защото коментираните параметри не бяха обезпечени с финансов ресурс. Не подкрепих и договора през 2002 г., тъй като до момента на подписването не бяха изпълнени нещата, които поискаха колегите ми. Ако тази година рамковият договор не се подпише, страните ще носят отговорност и пред обществото, и пред лекарското съсловие. Според мен обаче има достатъчно време да се създаде добър документ.
Възможно ли е касата умишлено да бави процеса, защото има интерес договорът да се подпише административно от парламента и така да се превърне в държавен акт?
- Някои хора могат да имат всякакви интереси, но това е недопустимо. Ако някой наистина иска премахването на договорното начало, трябва ясно да го заяви. През всички тези години се разбра, че няма по-добра практика от тази - отделните компоненти да се договарят от предоставящите медицинската помощ и от онези, които я получават.
В представения проект на Национален рамков договор обаче се предлага здравноосигурителното ведомство само да определя цените и обемите на медицинските дейности, както и да ги променя еднолично два пъти годишно. Това не е ли опит да се елиминира лекарският съюз от договарянето?
- Здравната каса не може сама да решава тези въпроси. Не бива да се говори за елиминация, защото в такъв случай няма да има нужда и от нея. Тя е създадена да управлява парите, които всички даваме за здравни осигуровки. Това, че те се намират в касата, не означава, че са нейни. Аз като здравноосигурен не бих желал пет или десет души да определят какви услуги ще получа и дали ще плащам за тях. Затова проектът на НЗОК бе отхвърлен като неприемлив с 34 мотива. Ние сме в готовност веднага да направим контрапредложение с проект, разработен от лекарския съюз. Само че не това е подходът, когато има две договорни страни и те трябва да се разберат по основни принципи и приоритети.
Много лекари се оплакват от предвидените високи санкции за незначителни нарушения. Например глоби от 600 лв. за преглеждан повече от 20 минути пациент или след приключване на работното време?
- Ще поясня. Контрол и санкции е глава от Националния рамков договор, по която е необходимо да се преговаря. Защото наистина е недопустимо заради технически грешки, като пропусната запетая, да речем, касата да налага толкова големи санкции. Това не означава, че лекарският съюз е против наказанията. Глобите обаче трябва да са обективни и истинската им цел да е съблюдаване на по-високо качество на медицинските услуги. Изобщо не ми се иска да коментирам факти, които са направо унизителни. Няма да допуснем такова нещо в един бъдещ рамков договор.
Като абсолютно неприемливо определяте и предложението здравната каса да има достъп до счетоводните документи на болниците...
- Това не кореспондира с логиката и със законите в България. Всички лечебни заведения са търговски дружества и те се проверяват по счетоводните, търговските и другите общи нормативи в страната. Касата няма нито правомощия, нито дори експерти, за да проверява всички тези данни.
Може би така тя се опитва да се застрахова срещу злоупотреби с изплащаните от нея средства по клиничните пътеки. Подобни нарушения бяха разкрити тази година.
- В случая става въпрос за проверка на финансово-счетоводни документи. Касата може да провери плащанията, които осъществява към лечебните заведения, но не и всички данни, които не са предмет и нейно задължение.
В проектодоговора се предлага също по-ниско заплащане за медицинските дейности...
- Ще ви дам само един пример. Прегледът при ортопед сега е 12 лв. и включва всички консумативи за направата на гипсова превръзка при фрактура. През 2007-а, когато разходите ще се увеличат, а цените на консумативите и на всичко останало няма да са същите, тази сума трябва да падне с 50 на сто. Това на практика ще доведе до невъзможност да се изпълнява една медицинска дейност. Предложението на касата е необосновано и просто не може да се приложи. С 9 лв. за първичен преглед дори консумативите не могат да бъдат платени. Някои хора говорят и предлагат нелогични неща.
При това положение доходите на лекарите не са ли застрашени?
- Не само доходите. Поставя се под въпрос съществуването на самата им структура. Изискванията непрекъснато се повишават, а заплащането за труда им намалява. В същото време е необходимо те да инвестират в подобряване на квалификацията си, в индивидуални курсове, продължаващо обучение... Мога да гарантирам, че нито един лекар няма да бъде принуден да взима 9 лв. за първичен преглед, за който досега е получавал 12 лева. Недоумявам как касата е могла да включи подобно нещо в проекта си?
Парите за здравеопазване през следващата година ще са 4.3% от Брутния вътрешен продукт и пак няма да са достатъчни, според повечето експерти.
- Като няма да са достатъчни, трябва да са заяви категорично какви ще са очакванията за здравеопазването през 2007-а. Ще припомним на министър Гайдарски, че в началото на мандата си пое ангажимент да увеличи през тази година средствата за здравеопазване на 5% от БВП. Има определени условия, без които системата не може да функционира. Отговорността за това обаче няма да бъде споделена от Българския лекарски съюз.
Какво ще предприемете, ако исканията на съсловието не бъдат удовлетворени?
- Съобразно решението на 42-ия събор на Българския лекарски съюз действията ни ще са организирани, последователни и единни. А в резолюцията от националния съвет, проведен на 20 октомври, е записан и вариант, при който са възможни национални стачни действия.
Андрей Кехайов