Автор: Банкеръ

Банкеръ
събота, 10. април 2004 - 01:00

Арх. Васил Китов (1944) е завършил ВИСИ (сега ВИАС) и от 1970 до 1993 г. работи в Националния институт за паметниците на културата (НИПК). От 1995 г. е ръководител на фирмата Толос-проект. През 1981 г. специализира в Центъра за консервация и реставрация в Рим. Ръководил е архитектурно-строителната реставрация на Боянската църква, на базиликата Св. София, на Синагогата в София и още близо 70 обекта на културно-историческото ни наследство. Носител е на редица награди, между които Дорон, Израел (1997), Св. Пимен Зографски (1998), наградата на Ротари клуб, София (2002) и пр. Главен проектант е на реставрационните работи в църквите Св. Георги и Св. св. Константин и Елена в Одрин.Арх. Китов е от онази рядка порода хора, които правят своя професионален избор още в най-ранна възраст и неизменно следват избрания път. Така става, че в родния му Самоков съдбата го сблъсква с големия тандем реставратори - арх. Златна Кирова и арх. Никола Мушанов, които възстановяват Байраклъ джамия. По-късно идва и привилегията да работи върху две от знаковите сгради на българското Средновековие - Боянската църква и базиликата Св. София. А изграденият в работата му авторитет го прави главен отговорник и на реставрационните работи по българските църкви в Одрин, които са включени в споразумението между България и Турция за опазване на културно-историческото наследство. То предвижда възстановяването и на черквите Св. Димитър и Св. Стефан в Истанбул, а у нас ще се работи по консервацията, реставрацията и адаптацията на джамиите Мурадие в Пловдив, Мактул Ибрахим паша в Разград, Фатих-Кануни в Кюстендил и тюрбето Демир баба в Разград.Одринският храм Св. Георги ще отвори врати с тържествена служба на 9 май, което определя и основната тема на разговора ни с арх. Китов. Реставрацията се осъществява по инициатива на Дирекцията по вероизповеданията, а началната сума от около 75 хил. евро е набрана от частни фирми и дарения със съдействието на нашето външно министерство. Преведени са пари и за реставрацията на иконостаса и иконите, сега прибрани, но работата по тях не е започнала. Екип за нея е определен от Националната художествена галерия едва в началото на 2004 година. Но още няма яснота къде ще се работи, добавя арх. Китов - на място в Одрин или в София.На въпроса на в. БАНКЕРЪ каква е художествената стойност на тези икони, арх. Васил Китов отговаря: те са от края на ХIХ век и не принадлежат към никоя от известните ни иконописни школи. Но са особено ценни по друга причина - всички те са дарявани от български семейства, преобладаващи тогава в Одрин (днес са само две!), и притежават датирани дарствени надписи. Това е много ценна историческа следа, която трябва да се запази, за да послужи някой ден и като материал за по-задълбочени изследвания.В разговора стигаме и до другата одринска църква Св. св. Константин и Елена. Тя е в много лошо състояние, казва арх. Китов, но поне я спасихме от рухване. Покривът липсваше, в храмовото пространство растяха дървета и храсти. Когато за първи път я посетих през 2001 г., олтарът и амвонът все още бяха на местата си, сега ги няма. Но иконите са прибрани и се съхраняват в другия български храм. Възстановяването вероятно ще отнеме доста време, но поне нещо се започна и няма опасност църквата да рухне окончателно. А инак турската администрация е настроена много добре, вероятно и затова, че съседката ни има ясна и грижовна политика по опазването и съхраняването на паметниците на културата. Най-добре това личи в Кападокия, която е в списъка на световното културно наследство, както и нашия Несебър. Но се боя, споделя арх. Китов, че много скоро Несебър ще бъде изваден от този списък - градът е напълно обезличен от ново строителство и се превръща в едно скучно и сиво селище. НИПК нареди до края на март 17 сгради в стария Несебър да възстановят стария си вид, което няма да стане. Скоро бях в Родос, Гърция - продължава той - и се убедих, че комшиите ни мислят по-перспективно и насищат със съдържание понятието културен туризъм. У нас то е само лозунг, пожелание и точка или глава от предприсъединителните към Европейския съюз програми. Нищо повече!

Васил Китов