Автор: Банкеръ

Банкеръ
четвъртък, 01. май 2003 - 01:00

На Велики петък със съдействието на Ротари клуб бе открита изложба, посветена на паметта на Никола Василев (1891-1945).

Това е народният представител в 24-о и 25-о Народно събрание, който заедно със своите колеги Пешев и Махмудиев има най-голям принос за спасяването на българските евреи от депортация. Бил е заместник-председател на Съюза на търговците, заместник-председател на Софийската търговска палата и председател на дружеството за българо-руската търговска дружба е ротарианец, масон.

Никола Василев освен виден общественик е бил и меценат на изкуството. Поддържал е близко приятелство със Сирак Скитник, Борис Денев, Иван Христов, Дечко Узунов и др. През 1934 г. той организира посещението на артисти и интелектуалци в Гърция, поръчва картини, главно портрети на видни българи. Притежава чудесна живописна сбирка, която по време на войната е разпиляна. Единствен той от знаменитата депутатска тройка, защитила евреите, е убит от Народния съд, а семейството му е изселвано.

Няколко картини от колекцията все пак оцеляват и те слагат началото на нова сбирка, този път дело на сина му Тома Василев.Изложбата в галерия Аполон и Меркурий представи част от колекцията на баща и син Василеви.Любопитството провокира не само името на Никола Василев. Знаменателното е, че за първи път от десетилетие в София се показва сбирка, която не е нито на голям бизнесмен, нито на прочут борец, нито на честен частник, о.з. полковник, или пък велик наш художник. Това е колекцията на един българин, искрено влюбен в живописта, отделял от залъка си за придобиване на картини. Колекционерският интерес на Тома Василев се събужда в гимназиалните години както под влияние на бащиния пример, така и благодарение на учителя по рисуване в I средно училище, художника Рафаел Михайлов. По онова време Тома Василев може да си позволи единствено албуми с репродукции и книги по изкуството, каквито предлага неособено богатият наш пазар. Сетне в началото на 60-те години той започва да купува платна, а някои, какъвто е случаят с портрета на малката му дъщеря, поръчва на предпочитани от него художници.

Споменатият детски портрет е работа на Васил Стоилов.Скромната колекция постепенно набъбва и проектира не някакви хипотетични стойности, а личния вкус, познания и предпочитания. Разбира се, своята дума казва и фамилната история, която по понятни причини Тома Василев дълго крие дори от най-близките си приятели. Така в сбирката се появяват творби на Николай Райнов, на Дечко Узунов, на руския белоемигрант Николай Глински и др. Особено място в сбирката заема творчеството на Благой Мавров - портрети на фамилията Дафинка и Стефан Груев - автора на Корона от тръни, биографията на цар Борис III, на целия интелектуален кръг около списание Орфей (някогашното, а не това на Любомир Левчев) и на други българи с истински принос в нашата история и култура. Център на сбирката, естествено, е разкошният портрет на г-жа Василева, рисуван от Дечко Узунов през 1935 г. и малко познат както на публиката, така и на изкуствоведите.Василев-младши не крие, че тласъкът да поеме по бащиния път е предизвикан от учителя художник Рафаел Михайлов. И особено от неговите неформални уроци в изложбената зала при гостуването на Хенри Мур в София през 1960 г., при показването на Първата младежка изложба, и т.н. Което е най-естественият и най-благородният път към колекционерството. В резултат скромната колекция на Тома Василев блести с истинска светлина, неповлияна от моди и сметки. И е окуражаващ знак, а и пример за онези ценители на изкуството, които не са изкушени от състезанието. Те общуват с изкуството, радват му се, съпреживяват го и затова го събират. Според възможностите си.