Традициите на ротарианската трапеза … или как са се хранили нашите предшественици по време на ротарианските срещи …
Цвятко Кадийски

 
Правило е ротарианските срещи да се провеждат под формата на работни обеди или вечери (в някои клубове разпространена  работната закуска…). Когато Ротари клубовете у нас правят първите си стъпки, у много хора – ротарианци и неротарианци възниква въпрос, защо това е така.


Гуверньорът Божков

Обяснение за това е направил по време на една среща със софийската общественост  енергичния и неуморим президент на РК София инж. Любен  Божков, чието масивно телосложение e най-доброто  доказателство за благотворното въздействие на ежеседмичните  срещи, проведени съгласно най-добрите ротариански традиции за хубаво похапване (0)….. Той отбелязва защо традициите на Ротари изискват събиранията да стават около маса: „ ... Намираме се около маса, защото седнал на маса човек се усеща по-разположен, по-свободен, по-общителен ... А това е едно от първите условия, за да може да вършим по-добре своята ротарианска дейност“

За отбелязване е, че пресата по него време периодично информира за живота на Ротари клубовете … но не подминава гастрономичната страна на този живот (виж приложените информации във вестниците „Зора“, „Утро“, Камбана“ и пр.- 1,2,3)








По този повод ще кажем няколко думи за менютата на ротарианските срещи. В началото ротарианците са били привърженици на българските традиции за обилни и продължителни обеди, но след като проф. Кьостнер – първоначално гост а след това член на клуба обяснява че не бива да се прекалява, ротарианците се съгласяват с него и оттогава, както шеговито отбелязва Тахауер „… нашите обеди, без да бъдат спартански, станаха по-строги което ни позволи, благодарение на по-облекченото  храносмилане да се занимаваме по-лесно с въпросите от дневния ред на клуба …”.

Разбира се това не пречи на ротарианците от време на време да си правят шеги с обедите и да кръщават с помпозни имена поднасяните блюда – например по време на обяда по случай 30 годишнината на Ротари „…церемониалмайсторът Апостолов  - експерт организатор на банкети и развлечения от всякакъв вид се показва на висотата на положението си и предложи на членовете на клуба специално ротарианско меню: Салата а ла Пол Харис, Агнешко печено а ла Боб Хил (Боб Хил по това време е президент на РИ), ротариански сладолед и кафе „Юнион палас”“ .

Едно съобщение на проф. Димитър Атанасов за хранителните качества на лютата чушка и за високото съдържание на витамини в нея (доказано от научните изследвания на един унгарски ротарианец) дават повод на Тахауер да предложи на церемониалмайстора Киселов да не забравя лютата чушка при подготовката на менютата за срещите…

Понякога приемът на нови членове води до неочаквано допълване  на менюто. Така например в деня на приемането на Иван Балабанов, съсобственик на новата модерна кланица в София, ротарианците намират на масата си една грамада от наденички, шунки, пушени езици, бекони…всичко това придружено от различни високоградусови напитки, предназначението на които, според думите на Балабанов било да се борят с ефекта на мазнините върху храносмилателния апарат. За разнообразяване на менюто се използват всякакви поводи. След като на 16 януари 1936 г. президентът Божков съобщава, че членът на клуба  Иван Балабанов е награден от краля на Италия в  лентата на Велик офицер на Италианската корона, ротарианците с изненада „… виждат появяването на един огромен съд пълен с много литри от чудесната течност позната като „боле” и започва едно нескончаемо вдигане на наздравици в чест на ротарианеца  Балабанов…”. След успешната есенна кампания по гроздобера, новият член на клуба Стоян Тевекелиев изпраща на всеки от ротарианците по една касетка със великолепно сочно грозде … На следващата седмица Ник. Костов внася допълнително разнообразие в сценария на ротарианските лекции, Темата на лекцията на Костов е  „Консервната промишленост в България” ... като преди началото на словото му, всеки ротарианец намира на масата пред себе си набор от български консерви (плодове, зеленчуци, риба).

Дори  когато срещите не са на маса, ротарианците не забравят за доброто настроение, което добрата храна осигурява – например при съвсем краткото гостуване на президента на РИ Джордж Мание в Русе (ограничило се с една разходка из града и разглеждане на селскостопанската изложба), гостът е надарен с грозде и плодове (4)…


Президентът на РИ опитва българско грозде

Особено картинно е описан ротарианския обяд във фабриката на Генчо Стайнов в Казанлък по време на ротарианското авторали в Розовата долина: „…съсредоточихме се около една огромна маса, украсена с рози. Обслужваха ни млади красиви работнички от предприятието, които нашите членове поглъщаха в очи … докато зъбите им работеха здраво за да погълнат едно меню, което би правило чест на Лукул по отношение на качеството и на Гаргантюа, по отношение на количеството. Липсваше само Рабле  за да възпее това кулинарна епопея, коронована  един специалитет на нашата страна – агнешкото задушено. То се приготвя, като в гърне са поставят нарязани на дребно парчета агнешко, ароматни треви и зеленчуци, след което херметически затвореното гърне се поставя  да ври на бавен огън…За десерт – огромна сладоледена бомба. Паст президентът Недков взима думата, за да укори шеговито ротарианците за техния ‘свиреп апетит’ и ги сравнява с орда, която унищожава всичко по пътя си  и ако това продължи, единственото решение ще бъде да се разпусне клуба…В отговор Генчо Стайнов енергично протестира и обяснява, че старите родови традиции  изискват да се оказва неограничено гостоприемство….”

Запазено е подробно описание на една познавателно-гастрономична екскурзия, когато  със специален вагон голяма група от клуба, включваща не само членове, но и техни съпруги, синове и дъщери отпътува за Своге, където  посещава   шоколадовата фабрика на братя Пееви. С особена гордост се отбелязва че това предприятие, ръководено от ротарианци е „…образцово във всяко отношение – ред, чистота, модерна апаратура, добре заплатени работници, грижливо поддържан парк за техния отдих…Всеки от гостите получи от Пееви един пакет – сувенир. В парка, където централната леха е украсена с цветя във формата на ротарианското колело е поднесен обяд…“

На Васильовден 14.01.1937 г. (нова година по юлианския календар) церемониалмайсторът Киселов внася весело оживление в клуба, като слага началото на една нова традиция в световното ротарианство - именно в ротарианството, защото  в България тази традиция е прастара. Преоблечен като сурвакар, Киселов обикаля масата, около която се­дят членовете на клуба, „въоръжен” с гигантска сурвакница в едната ръка, а с друга­та подава един художествено изработен дискос, където под бдителното му око всеки ротарианец дава своя принос за „зимната помощ” на общината  (за поддържането на трапезарии за бедни столичани). . Все със същата цел него ден е организирана и томбола, наградата на която е един гигантски червен петел ...Кой е спечелил петела и по каква рецепта го е сготвил – протоколите на клуба мълчат….

И, макар че това  не е свързано пряко с ротарианските менюта, нека отбележим, че именно един ротарианец -  Стоян Тевекелиев заедно с брат си Йордан, създава рецептата за индустриалното производство  на едно блюдо, което е неотменна част от менюто на българина – българската лютеница.

Разполагаме с един екземпляр от  меню на  ротариански обед, запазено в архива на Александър Божинов. От напечатаното върху плътен жълтеникав полукартон с релефното лого на Гранд хотел България меню се вижда, че на  30 юни 1938 г, когато Божинов е гост на клуба  обядът на ротарианците включва : таратор, омлет пиемонтез, пиле студено сос тартар, салата от краставици, череши и кафе (5). Както се вижда, макар и без излишества,  ротарианците са си похапвали добре… ”.


Менюто на 30.6.1938


Посещението на президента на РИ Джордж Мание през 1936 г.става повод световното Ротари общество да се запознае с една българска кулинарна рецепта.  По време на прощалната вечеря  г-жа Мание е харесала изключително много сладкото от зелени орехчета и е помолила да и разкажат как се прави…Тъй като никой от присъстващите не е могъл да направи това, в следващия брой на списанието, наред с приветствието до президента на РИ  е публикувано едно  писмо до г-жа Мание, в което подробно е описано как да си приготви сладко от зелени орехчета (6)…Така тази рецепта става известна  на повече от 500 Ротари клуба в света, до  които се изпраща българското ротарианско списание. А един екземпляр от този документ се пази и в архивите на РИ в Еванстоун.


Рецептата за сладко от зелени орехчета изпратена до г-жа Мание чрез ротарианското списание, бр.40…

В нашата историческа колекция са запазени и няколко артефакта, свързани с ротарианските обеди. Например прибори за хранене  от бежовия салон на ресторант България, където са обядвали ротарианците (7).. Може да ги видим и на някои от снимките на ротариански срещи Съхраняваме и една от чашите, подарени от Николай Костов, с които е вдигната наздравицата по случай посещението на президента на РИ Джордж Мание през 1936 година (8). Може да видим и походните прибори за хранене на инж. Борис Ненов(9)….А само преди месец, благодарение на нашия приятел Цветан  Мадански,  нашият исторически архив се обогати с един интересен документ – менюто при  чартирането  на РК Плевен, отпечатано на български и френски (11). От него разбираме, че след пилешкия бульон е поднесена риба със сос тартар (полята с бяло вино), а главното блюдо е било телешко печено, към което е сервирано червено вино. Десертът е бил  баклава и плодове


прибори от ротарианската маса





чаша за наздравица с президента на РИ Мание


Походните прибори на Борис Ненов






Нашата епоха е епоха на силно ограничаване на тютюнопушенето. Но през тридесетте години пушенето е било (с право или не) част от културата на хранене. Запазени са лулите на Макса и Тахауер 11,12), настолната табакера на Уйлям Уотсон (13), табакерата и прибора за свиване на цигари на президент-основателя на РК Варна Николай Тодоров (14)….
Лулата на Прокоп макса

Лулата на Прокоп Макса


Лулата на Болеслав Тахауер


Настолната табакера на Уйлям Уотсон



Много са запазените снимки от ротарианските „заседания на маса“ – както официални, така и приятелски:  обедът по време на учредяване на Ротари клуб Бургас (15), обедът по случай посещението на президента на РИ Джордж Хагер (16), отбелязването на 35-тата годишнина на Ротари (17), срещата с белградските ротарианци (18), по време на обяд в с. Баня по време на посещението в розоварната на Багаров (19,20),  обед в Хисаря по време на екскурзията по случай чартирането на РК Пловдив (21), приятелския обед в бирхале България по време на Дистрикт конференцията (22)


Обедът по време на учредяване на Ротари клуб Бургас


Обедът по случай посещението на президента на РИ Джордж Хагер


Отбелязването на 35-тата годишнина на Ротари (обед със съпругите)


Срещата с белградските ротарианци


В с. Баня по време на посещението в розоварната на Багаров


В с. Баня по време на посещението в розоварната на Багаров


Обед в Хисаря по време на екскурзията по случай чартирането на РК Пловдив


приятелския обед в бирхале България по време на Дистрикт конференцията.


Ще завърша с един гастрономически подвиг на българските ротарианци по време на чартирането на РК Пловдив в края на май 1939 г. (според дописката на президента на РК София проф. Димитър Атанасов, публикувана в ротарианското списание):  „Сред приятен и обилен обед в Карлово членовете на клуба и техните съпруги заминаха за Хисаря. Тук, поради липса на сладолед, който се желаеше силно от приятелите, ние опитахме вкуса на топлата вода от извора Момина баня и сладко от рози…Едва в 4 ½ часа, в Пловдив, всички получиха така силно желаната порция от сладолед. При поднасянето му гуверньорът Божков каза, че това било най-тържествения момент от чартърното тържество…“

Но върхът на този наситен с най-неочаквани гастрономични комбинации ден настъпва малко по-късно, точно преди заминаването: „…спирайки се в ресторанта, гостите се почерпиха в бира и краставици. Това рядко съчетание бе успешно понесено от всички, с изключение на един, което показва, че ротарианците са издръжливи хора”…
 
И така – наздраве и добър апетит, приятели!!!