Скъпи приятели,
Изпитвах известно колебание какво да напиша в първото си тематично послание, чиято тема е членството. Макар от дълго време да съм бил част от този комитет в Д2482 и често да съм споделял с вас собствените си виждания по темата, както  и единното виждане на комитета към даден момент, открих за себе си ново, простичко и ясно обяснение, що е то, да си член на Ротари.
Нашата организация, организмът, който сме изградили, се определя, като „членска“ (съставна от), тоест ние се явяваме нейния градивен елемент, ние сме най -важната част, без което тя не би съществувала. Категорично ние определяме нейния облик като възприятие за околните, а и нейният характер като вътрешен дух.
Ето защо не виждам нищо по-вярно от твърдението, че Ротари това сме ние, защото ние ротарианците сме клубовете, клубовете това са дистриктите ни, дистриктите ни това е Ротари, Ротари това са РОТАРИАНЦИТЕ.
В тази последователност е добре да осъзнаем, че посланието: „Те борда на клуба, те дистрикта“ (разбирай дистриктния отбор - екип) е отживяло клише, което не ражда плод. Всичко зависи от нас самите, защото ние сме градивния елемент.
Първият и най-прост, но основополагащ фундамент, който сме изградили е клубът. От неговото здраве зависи самото ни съществуване. В този базисен организъм богатата ни експертиза на професионалисти и пъстротата на характерите ни са изградили солидно тяло с повече или по - малка чувствителност към проблемите на общността, с нормално работеща или не съвсем работеща кръвоносна система отговаряща за общуването помежду ни. Като всеки един организъм клубът е споил в едно  младост, опитност  или дори амортизираност на  двигателния  апарат, който е отговорен за вътрешно клубния ни и извънклубен живот; кръвоносна идейна система, изоставаща от еволюционния процес или пък такава кръвоносна система, която  разчита на  новостите, продукт на променящия се свят и Ротари.
За бъде здрав клубът ни (организмът ни), ни е необходим богат и разнообразен вътрешноклубен живот, неформални приятелства между нас, нашите семейства и децата ни, неформални приятелства с клубовете от зоната ни, и по-далечни зони, осъзнато участие в междуклубния (дистриктен) живот.
И понеже както във всеки жив организъм едни клетки се амортизират, други отпадат поради несъвместимост, трети поради старост, ние непрекъснато имаме нужда от нови такива. Имаме нужда ежегодно поне една нова клетка да захрани клубният ни организъм, за да бъде той жизнен, саморегулиращ се и само възстановяващ се.
Ако изпълним тези две предписания, ще си гарантираме един плавен процес на незабележимо остаряване и в крайна сметка на непредотвратимо изчезване.
Добрата новина в случая е, че природата ни е посочила пътя, а Ротари е разчело това послание: създаването и грижата за нов живот. Ротаракт и Интеракт изпълват със съдържание семейните отношения там, където родителите им (ротари - клубовете) са умни и отговорни за бъдещето на рода, а не късогледи егоисти.
Семейството е богатство: с топлината на семейната обща среща; с осъзнаването на новите възможности след семейния спор; с поисканата прошка, когато разберем, че светът нито започва, нито свършва с нас.
Семейството е наистина невероятната сплав от взаимност, обич и единение, която винаги подкрепя, която помага и поправя,  когато е необходимо!
Нека не бъдем егоисти и да съхраним доброто, което сме създали като организъм и семейство до днес; да приемем новото, което променящият се свят ни предлага. Нека приемем с открити сърца нови ротариански приятели, които са ни разпознали като свое семейство или ние тях като членове на нашето.
Да дадем възможност на нашите деца и млади приятели за дръзновение и полет като духовно ги приобщим към корените на Ротари без назидание, а с положителни примери и ясни послания. Да им покажем, че имаме нужда от тях и градивното им виждане за Ротари, за да останат с нас, а пък следващите да останат с тях!
Символът на организацията ни е наистина неповторим и аз като машинен инженер се възхищавам от гениалния замисъл на бащите на Ротари. Всеки зъб в колелото се подготвя да поеме товара върху себе си. Постепенно той се натоварва до максимум и плавно оставя по - голямата тежест на следващите след него, за да се освободи в един момент напълно от нея и да остане като неразривна и равнопоставена част от цялото.