Как станах Ротарианец
Калчо Хинов

Това е дълга история, която започва още от времето, когато бях автомобилен състезател. Участвахме заедно с Илия Чубриков в прототипа на рали Париж – Дакар. Минавайки през Сахара, застигнахме автомобил, който се беше повредил сред пясъците. Те нямаха ориентация къде се намират в пустинята, нямаха вече вода и храна. Направихме очевидния за нас избор - закарахме ги до първия оазис. Рискувахме да отпаднем от класиране, защото това е забранено в правилата на състезанието, а и загубихме време. Въпреки това и въпреки трудностите ние постигнахме най-добро време и се класирахме на първо място.

На финала в Марсилия състезателите от авариралия автомобил бяха там и ни благодариха най-сърдечно. Единият от тях, Брус Рос, ми каза, че е от Австралия и пожела да не губим контакт. През годините ние поддържахме приятелски връзки. Пътувах до Австралия и се видяхме отново. Тогава разбрах, че Брус е собственик на представителството на Ролс Ройс за Австралия и Нова Зеландия. Каза ми, че е член на Ротари, разказа ми за организацията и ме покани на среща на неговия Ротари клуб, Пенант Хилс, където разказа за случилото се в пустинята като истинска ротарианска постъпка.
Бях на още срещи на клуба и за мен атмосферата на приятелство и подкрепа между членовете беше магическа. От този клуб получих първия флаг, който днес е в моята колекция и така за първи път се запознах с Ротари.

След завръщането си от Австралия, през октомври 1989 г. с малка група приятели започнахме да обсъждаме идеята за основаване на клуб в София. Събирахме се в кабинета на Димитър Попов, тогава Председател на Градския съд. Заедно с тези  съмишленици по-късно основахме инициативен комитет. През януари 1990 г. започнахме кореспонденция с офиса в Цюрих. От април 1990 г. установихме контакт с гръцки ротарианци и трима гръцки паст-дистрикт гуверньори неколкократно посетиха България, за да бъде организиран предварителен клуб.

През октомври 1991 г. Ротари клуб София бе чартиран от РИ. За мен бе чест да бъда първият прездент на клуба, а по-късно и дистрикт гуверньор на тогавашния многонационален дистрикт 2480. Последва истински подем в разширяване на членството и увеличаване броя на клубовете. През юни 1992г. в Орландо, САЩ, на Конгреса на Ротари Интернешънъл, имах честта да издигна националното ни знаме. България официално бе обявена за 147-та ротарианска страна.

От 1 юли 2007 г. България е самостоятелен дистрикт 2482, с членове хиляди мъже и жени, свързани с ротарианско приятелство в общата кауза за безкористна служба.

Така станах ротарианец и започнах пътя си в Ротари – в България, на Балканите, в Близкия Изток, за Ротари в Африка и по света.  Извървяният от мен път в Ротари като член на голямото световно ротарианско семейство - това е отделна дълга история, която продължава и е скъпа на сърцето ми част от моя живот.


Да не забравяме, че водещо в Ротари е приятелството. То е в основата, върху която се гради организацията. В книгата си „Моят път към Ротари”, основоположникът на Ротари, Пол Харис, пише: „Приятелството е скалата, върху която е изградена Ротари, а толерантността е елементът, който я споява.” Пол Харис ни завеща посланието: „Добра воля, добра воля, добра воля!” или както ние казваме „добронамереност”.

В заключение бих искал да кажа: В щастливите и трудни моменти, изправени пред предизвикателства, нека помним:
Да се съберем заедно означава начало.
Да останем заедно означава напредък.
Да работим заедно означава успех!