Първи стъпки


През 1987 г. търговски представител на САЩ в България беше Сюзън Уайднер. Тя беше стипендиант на Ротари Фондацията и член на Ротари клуб в САЩ. Тук тя посещаваше сбирки на Ротари клуб София-Витоша. Имаше много топло чувство към България и беше изключителен радетел на Коридор номер 8 (от Бургас през Скопие до Вльора, Албания).

В същата година се изясни, че Президентът Стоянов не можеше да бъде приет от Президента Клинтън. Сюзън се свърза с шефа на Съвета за национална сигурност на САЩ. Той също беше Ротарианец и двамата успяха да организират посещение на  делегация от България в САЩ. Решено беше делегацията да се води от вицепремиера Евгений Бакърджиев, с членове Антоан Николов и Калчо Хинов.

В САЩ имахме срещи с шефа на Съвета за национална сигурност. Той организира срещи със сенатори от Конгреса на САЩ. Болшинството от тях подкрепиха идеята за официално посещение на Президента Стоянов, само един беше с някаква неизпълнима идея. Тримата Ротарианци посетихме и сбирка на Ротари клуб във Вашингтон. В крайна сметка Президентът Клинтън покани Президента Стоянов и официалната визита в САЩ се реализира.

Така Ротари стана посредник за решаване на важен държавен въпрос (не за първи път след възстановяването на Ротари в България). 

Искам да отбележа, че отношенията между Президентите Петър Стоянов и Бил Клинтън станаха толкова добри, че последният посети България, а по-късно Петър Стоянов бе приет в ръководството на Фондацията на Клинтън. В края на 2000 г. внесох 1000 щ. долара на името на вече бившия Президент на САЩ Клинтън, който стана „Пол Харис Фелоу“ (PHF), за което получихме от него благодарствено писмо чрез американския посланик в България – прилагам копие.



Първото правителство на Андрей Луканов през март 1990 г. обявява България в неплатежоспособност да изплаща държавния си дълг. С това действие България е обявена във фактически банкрут и попада в дипломатическа изолация.

След оставката на Андрей Луканов е назначено правителство с Министър-председател Димитър Попов, който е и един от основателите през 1990 година на първия Ротари клуб.

При посещенията си в България, ротарианецът ПДГ Джон Целухидис, Председател на Комитета за разширение в България, който тогава бе Министър на Северна Гърция, се запозна с Димитър Попов. По време на разговорите ни аз им предложих да организираме неофициална среща между премиерите на България - Димитър Попов и на Гърция - Константинос Мицотакис. С подкрепата на милиардера Багацелос тази среща беше реализирана. Реши се, като член на Предварителен Ротари клуб София, Д. Попов да посети Солун, където да се срещне с местните ротарианци. Беше настанен в хотел, собственост на Целухидис. По същото време в хотела пристигна и Премиерът Мицотакис. Първата неформална среща на двамата премиери стана в плувния басейн на хотела. Те влязоха във водата и започнаха разговор (двамата бяха френскоговорящи). В целия случай най-смешното беше, че двамата бяха в средата на огромния басейн, а гардовете от охраната им, в черните си костюми, стояха истукани от всички страни на басейна.

Това беше неформалното отпадане на дипломатическата изолация на България, реализирано чрез Ротари. По-късно Мицотакис с 40 гръцки бизнесмени посети организираното от мен бизнес-изложение в НДК в Софи,. Така се официализираха приятелските отношения между двете съседдски държави.

Ротари беше проводник на приятелство и разбирателство.


През 2005 г. бях поканен от моя ротариански съвипусник, ПДГ Гад Шеферт от Израел, на тяхната дистриктна конференция. Тя се проведе на круизен кораб, пътувайки до Кипър. По време на нея слово произнесе кметът на Хайфа Йона Якав, най-дълго избиран, повече от 15 години последователно. Накрая на неговото слово му подарих българската сребърна монета, тиражирана в памет на годишнината от холокоста. В конференцията участваше и Хари Зеслер, председател на българската общност в Хайфа и голям дарител на града. На проведения разговор с кмета Йона Якав, Хари Зеслер и моя милост му разказахме за спасяването на българските евреи от депортиране през годините на Втората световна война. Кметът се обърна към нас и каза: „Аз и Общинският съвет ще определим един площад в града, който ще се нарече „България“, а ти, г-н Хинов, ще дариш 30000 щ. долара за паметник, който ще поставим на площада.“ Преведох сумата, паметникът беше готов и на 23.10.2006 г. група от български ротарианци бяхме поканени на откриването, където събралите се пяха българския химн. Това беше най-големият възпоменателен паметник на България в Израел. Прилагам снимки от откриването, на които сме: Кметът Якав, Хари Зеслер, Гад Шеферт, Наско Начев, Любо Атанасов и аз.

През всички тези години непрекъснато съм в контакт с нашите ротариански приятели от Израел и съм Председател на българската секция на Комитета за приятелство България – Израел. По време на Ковид-пандемията продължихме срещите си он-лайн и успяхме да получим Протокола за лечение на Ковид в израелските болници (с най-голяма успеваемост), който преведохме на български и предоставихме на българското Министерство на здравеопазването. Всяка година почитаме паметта на жертвите на холокоста и насърчаваме младите ротарианци да пазят мира и разбирателството.

През 2019 г. получих специална награда за принос за мир от Фондацията на Шимон Перес.

Калчо Хинов