Скъпи ротариански приятели!

Отново е м.ноември – месецът, който самите ние, ротарианците сме отредили на Фондация Ротари! Месецът, в който отново си даваме сметка, че едно от нещата, отличаващи ни от други близки до нашите идеи и разбирания организации е именно Нашата Фондация. Месецът, в който споменаваме имената на първите, но и следвайки целите на настоящето, даваме своя дан за бъдещето.

Стара Загора, 01.ноември.2014

Ноември. месец на Фондация Ротари

Какво по-добро от това, всеки български Ротари клуб да намери време и си припомни за първото дарение, направено от Президента на РИ Arch C. Klumph по време на Конвента през далечната 1917 година (та нима и тогава не е било време на война и кризи?!). И неговото незабравимо посвещение – „за да правим добро по света“. Нужно е било да минат още 12 години, докато се осъществи и първият голям проект на Фондация Ротари. Дарени са не 5, не 50, а „цели” 500 щатски долара на Международната асоциация за деца с увреждания.

Следвоенната 1947 година е паметна с две неща: смъртта на основателя на Ротари Пол Харис и старта на първата по-значима програма на Фондация Ротари, насочена към образованието и станала известна по-късно като Посланически стипендии.

Ротарианската 1965/66 година се помни, поради едновременното появяване на три големи по своята същност и устойчивост в последващото си развитие програми на РФ. Две от тях – Груповият образователен обмен (Group Study Exchange) и т.нар. Мечинг грантове(Matching Grants) добиха голяма популярност сред ротарианците по света и в продължение на близо 50 години(до приемането на Новата визия през 2013/14година) всички дистрикти, в т.ч. и нашия реализираха много успешни проекти с финансовата подкрепа на Фондация Ротари.

През 1985 година Ротари въвежда програмата 3-Н, насочена главно към проекти, свързани със здравето, глада и хуманитарни такива (Health, Hunger and Humanity (3-H) Grants). Първият най-значим проект в тази посока е имунизирането на 6(шест!) милиона деца от Филипините срещу полиомиелит. Вероятно резултатите и общественият отзвук от това мащабно събитие са дали повод на тези преди нас да вземат съдбоносното за много хора и държави решение, насочено към изкореняването на полиомиелита в целия свят. Така през 1985 година се слага началото на най-голямата и станала емблематична за нашата Фондация програма Полио Плюс. Много световни лидери и организации не са приемали със сериозност поставената тогава цел. С упоритият труд и финансовата помощ на ротарианците по света днес наши партньори в тази благородна борба са ООН, УНИЦЕФ, Световната здравна организация, Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, правителствата на много държави, световни лидери, религиозни и политически водачи. Това даде възможност 193 страни да бъдат обявени за зони, свободни от полиомиелит и усилията на ротарианците да се насочат към онези 3 – Афганистан, Пакистан и Нигерия, които останаха засегнати от страшния вирус. Само тази година за там са отделени 18,5 милиона щатски долара! Много или малко са те на фона на близо 1,3 милиарда, дарени през годините от нас, ротарианците? Не зная. Знам само едно – броя на заболелите деца в целият свят през 1988 година е повече от 350 000, а за 2013 – само 416! Така глобалната цел през 2018 година света да е свободен от полио наистина става съвсем близка. И дял затова имаме и ние, българските ротарианци. Нека направим последните малки, но решаващи крачки в тази посока, дарявайки на нашата Фондация. Сега и през годината!

Наред с това да не забравяме, че силата на един клуб не е само в качествата на неговите членове, а и в значимостта на проектите, които реализират. Вече втора година всички клубове и дистрикти работим по новата визия на Фондация Ротари и първите дистриктни и глобални проекти на българските клубове са факт. Поговорете на ваши клубни срещи, споделете идеи, изпратете свои представители на Семинара за Фондация Ротари, потърсете международни партньори и направете първата стъпка за осъществявнето на Вашия Глобален Проект. И не забравяйте – вашите, нашите приятели са много и навсякъде по света. Те очакват протегнатата ни ръка!

И на финала – да си спомним началото. 1917 – едва 26,50 долара. Днес – повече от един милиард. И нека продължим усилията си до край. Пардон, без край!

Ваш в Ротари,
Валентин Стоянов,
АЗКФР за Зона 20В