Автор: http://www.24chasa.bg/

Гари Куан е президент на Ротари Интернешънъл. Роден е през 1945 г. в Китай. Мести се да живее в Тайван, когато е едва на годинка. Учи в САЩ в Кънектикът. След това е вицепрезидент на една от най-големите застрахователни компании в Тайван. Основава собствена фирма за борба с измамите.

“Ротари клуб” е основан на 23 февруари 1905 г. в Чикаго. Сред известните му членове през годините са били Уорън Хардинг, 29-ият президент на САЩ от 1921 до 1923 г., Жан Сибелиус, финландски композитор, Чарлз Майо, основател на една от най-големите клиники в света, Гиермо Маркони, откривателят на радиото, Томас Ман, германски писател и нобелов лауреат, Фридрих Бергиус, германски химик и нобелов лауреат, адмирал Ричард Бирд, американски откривател, Ян Масарик, външен министър на Чехия, Сюлейман Франгиех, президент на Ливан, Мани Пакиало, филипински боксьор и сенатор, Ричърд Лугар, американски сенатор, Франк Борман, американски астронавт, Едгар Гест, американски поет и журналист, Хари Лаудер, шотландски предприемач, Франц Лехар, австрийски композитор, и Карлос Ромуло, президент на Общото събрание на ООН.
- Господин Куан, как се чувствате в България?

- Много добре. София е много чист град. Много топли хора. Това е първият път, в който посещавам България. Много добра храна и много добри хора.
- А какво ви хареса най-много от храната?

- Вчера ядохме едно нещо - лютеница. Върху филийка хляб. Такъв специалитет! В Азия не може да се намери подобна храна. И ракията е добра, 48 градуса. Малко много за моя вкус.
- Какво ви доведе в България?

- Като президент на “Ротари Интернешънъл” трябва да пътувам доста. Имаме над 1,5 милиона членове, които са в 206 страни. И никога не съм бил в тази част на света. А имаме 2400 ротарианци в България. И вършат огромна, добра работа в полза на обществото. И заради това исках да дойда, за да видя как се справят. И най-вече да видя с какво можем да помогнем, за да увеличим проектите си в страната. Получих покана от Турция, където съм бил няколко пъти, и реших да съчетая нещата. И да получа по-добро усещане за България.

- Значи сте доволен от дейността на българския клуб.

- Да. Те имат участие в много хубави проекти. И съм изключително доволен, че през последните 10 години нашата фондация, с подкрепата на хората тук, е вложила в проектите в България, над 400 хил. долара. И се надявам в близко бъдеще, с помощта на своите връзки и други наши клубове, да увеличим тази помощ за обществото.

- Кой е най-важният проект на “Ротари Интернешънъл”?

- Премахването на детския паралич от всички страни в света. Ние се борим с тази болест над
 25 г. Когато започнахме през 1995 г., имаше над 450 000 случая на паралич годишно в над 125 държави. Днес те са по-малко от 250, и то само в три страни - Нигерия, Афганистан и Пакистан. И ние сме близо до пълната победа. Чрез българския клон се видяхме с министъра на здравеопазването, с премиера и с кмета на София Йорданка Фандъкова. Всички те показаха, че искат да помогнат, не само тук, в България, но и в други страни. И съм сигурен, че с държавна подкрепа ще ликвидираме паралича окончателно през 2018 г. Срещнахме се и с председателя на БЧК, с когото работим добре. Всички получиха наградата “Пол Харис”, която е най-високата в “Ротари Интернешънъл”.
- Но защо трябва да борим паралича в България, след като го няма?

- Наистина, вие нямате. Но това не означава, че не може да се появи. Заради това Световната здравна организация се опитва да реимунизира навсякъде, където е имало. Пък и хората пътуват. Може да има заразени. Липсата в една държава не означава тотално изчезване. Сега имаме бум в Африка. Но ние знаем за това и може да го локализираме. Същото е положението с еболата. Това, че нямате, не означава, че не може да дойде отнякъде. Хората вече са една общност. Свързани са. И заради това едва след като всяко дете получи ваксина, ние ще победим тази болест. Заради това и фондацията на Бил Гейтс се довери на “Ротари” и дари над 355 милиона долара за борбата с тази болест. За да може всяко едно дете да получи ваксина. Сега дори срещу всеки долар, който получим като дарение, те даряват два. Защото знаят, че ние можем да го направим. Защото нашите клубове са по цял свят. Ротарианците могат да свършат тази работа. Фондацията на Бил Гейтс има парите, но нямат хората. Ние им ги даваме. Привлякохме и Джеки Чан в нашата битка, той помага безрезервно. Той дори е доброволец в нашата организация.

- А следващата битка каква ще бъде?

- Е, наистина има още много болести по света. Но ние не сме здравна организация. Преди всичко сме хуманитарна организация. В момента работим усилено върху проекти за четене, за помагане на децата да учат, да има обмен на ученици по цял свят. Дори имаме стипендии за журналисти, които да се обучават в други страни - за 10 месеца, за година. Хората се променят, когато изучават чужда страна, чужди народи. И когато се приберат у дома, те са много по-подготвени да приемат другите култури и да помагат в борбата срещу някои рецидиви в обществото. И тези програми са много активни по цял свят.
Всяка година имаме над 45 000 деца - от 12- до 25-годишни, които отиват да учат или просто да огледат чужда страна.

Също така водата и отпадните води са сериозен проблем по света. Ние дори не осъзнаваме колко скъпа е водата за пиене. Имаме проекти, които са свързани и с това.
- Вие как станахте ротарианец?

- Беше преди 38 години. В гимназията получих специална награда от местния клуб за работата си в полза на обществото. Не бях с най-добрите оценки. Спомням си, че тогава битката ни беше да използваме лъжица и вилица, а не пръчки.
Винаги ми е било интересно какви хора стават ротарианци Политици, бизнесмени. Лесно е да правиш пари, но трябва да върнеш част на обществото. И тогава реших да стана част от клуба. Но след това отидох в САЩ, върнах се в Тайван. Основах застрахователна компания. И бях поканен на сбирка от свой клиент. Първоначално отказах, след това се сетих за детската си мечта. Така и не успях да отида на това събрание, защото сменили мястото и не ми казали. 9 месеца се борих. Казваха, че съм прекалено млад. Бях на 30. А те бяха между 65 и 85, на колкото съм сега. Има и строги правила. Има места - за застрахователи толкова, за политици - друга квота. Нито един бизнес не може да има повече от 10%. Но продължих да ходя и накрая ме приеха. И така станах най-младият президент на клуб.

Цял живот исках да платя този дълг към обществото. Сега пътувам по цял свят и когато се прибера в Азия, им разказвам от какво имат нужда хората в България например. Някой може да се заинтересува да прати пари или експерти. В Япония, Корея и Тайван няма толкова много проекти и се опитваме да помагаме на такива страни като България.

- Защо на табелката ви пише, че сте президент само за една година?

- Такива са правилата. Никой няма право на по-дълъг мандат. Всъщност са две, защото мен ме избраха през 2013 г. И така първата обикалям клубовете като избран президент, а след това още 12 месеца като президент. Всеки мандат започва на 1 юли и приключва на 30 юни следващата година. Но със сигурност ще искам отново да се върна в България. Всъщност всичко идва от името - “Ротари”, или ротация. Всеки може да стане президент, но след това остава да помага като редови член.


Ротари Интернешънъл , Гари Куан