Уважаеми ротарианци от Дистрикт 2482,

Неусетно се изтърколиха десет години и нашият дистрикт навлезе във второто си десетилетие. През годините споделяхме Ротари, сбъдвахме мечти, укрепвахме общности, променяхме животи. Натрупахме знания и опит. Сближихме се. Казано по научному, нашият дистрикт успя да култивира впечатляващ човешки и социален капитал. И което е по-важно – постепенно се научихме как да го инвестираме.

Възходящата тенденция в броя и качеството на хуманитарните проекти през последните години не е случайна. Закономерна е и нарастващата разпознаваемост на емблемата Ротари. Заслугата за това е всеобща – всеки според желанието и способностите си е допринесъл за тези успехи. Убеден съм,  че новите клубни лидери ще продължат да надграждат, защото успехът, освен всичко друго, задължава! 

Тук е мястото да поздравя всички клубни президенти за встъпването им в длъжност. Скъпи мои президенти, пожелавам ви крепко здраве и настроение, за да оправдаете доверието на приятелите, които са ви избрали. Годината, за която толкова дълго приказвахме в бъдеще време, вече е факт. До голяма степен от вас зависи дали ще бъде изпълнена с предизвикателства и положителни емоции. Посрещнете я достойно.

Но да се върнем към успеха, който, освен всичко друго, и задължава. Според една популярна формула, постигането на добри резултати е универсален процес, преминаващ през три етапа: анализ на средата, поставяне на цели, контрол на изпълнението. Подценяването на който и да е от трите се отразява крайно неблагоприятно върху крайния резултат.

А какво показва анализът на нашата среда? Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос, защото всеки клуб оперира в своята си уникална среда. Може би точно това е имал предвид Йън Райзли, Президент на РИ, когато по време на Международната асамблея в Сан Диего отбеляза, че всеки клуб трябва сам да определя ротарианската си служба. Аз бих добавил, че е още по-добре, ако клубовете сами проявят инициатива и потърсят синергичен ефект от сътрудничеството помежду си. Пример за подобно взаимодействие е проектът за профилактика на гръбначни изкривявания при децата, с който са се ангажирали РК София Сити, РК Габрово, РК Смолян, РК Велико Търново и РК Русе. По този начин можем да отговорим и на по-значими обществени предизвикателства. А такива, както добре знаем, не липсват.

В тази връзка ще си позволя да споделя с вас кое, поне според мен, ще е най-сериозното предизвикателство за българските ротарианци през второто десетилетие на Дистрикт 2482. Правя го не защото очаквам всички да са съгласни с мен, а защото се опитвам да поставя началото на дебат за каузите, които си заслужава да следваме.

Демографската криза. През последните няколко години често четем и слушаме за нея, но оставам с впечатлението, че постоянното й споменаване по-скоро притъпява нашите възприятия, вместо да ни подтикне към действие. Безхаберието на институциите и апатията на обществото ми напомнят за жабата, която не усетила как водата в тенджерата се загрява и накрая се сварила. Именно в такива времена организации като нашата получават възможност за изява.

В какво би могла да се изрази тази изява е предмет на бъдещи дискусии. В момента само можем да предполагаме какъв би бил ефектът от съвместни клубни проекти, покриващи целия дистрикт. Част от тези проекти могат директно да атакуват проблема и да намалят броя на хората, които ни напускат. Пример в това отношение може да бъде проектът на РК София за намаляване на жертвите и ранените по пътищата. Друга част от проектите могат да бъдат насочени към връщане на надеждата за по-добър живот у нашето общество. Нещо повече, за да постигнем максимално проникване и въздействие, ние бихме могли да взаимодействаме и с други неправителствени организации. Вече са водени предварителни разговори и е постигнато принципно съгласие за сътрудничество с Уницеф България, Фондация „Америка за България“, както и с ръководството на БАН (специални благодарности на РК Нова Загора за организацията на срещата в БАН).

С други думи, имаме всички основания да вярваме, че ни предстои динамична и интересна година. Убеден съм, че всеки Ротари клуб вече има идеи как да откликне на призива на президента на Ротари Интернешънъл Йън Райзли да направим разликата. Нещо повече, сигурен съм, че в повечето клубове идеите са прераснали в намерения. Това е добре, но за съжаление не е достатъчно. Практиката показва, че едва когато намеренията еволюират в цели може да се каже, че започва да се случва нещо. А когато тези цели се запишат в Ротари клуб Централ, половината работа вече е отхвърлена.

И накрая, нека с няколко думи да обясня какво за мен означава да правим разликата. Това  не е еднократен акт, а процес, произтичащ от потребността на зрелия индивид да открие смисъла на своето съществуване и да остави следа. Процес, който връща надеждата на онеправданите и променя към по-добро социалната среда. Процес, при който индивидът се превръща в човек.
Най-вероятно подкрепата на хора в нужда не е единственият начин човек да осмисли живота си, но за много от нас това е избраният път. На добър час, приятели!

Юни 2017


Емил Коцев,
Гуверньор на Дистрикт 2482
2017-2018