Уважаеми приятели ротарианци,

В края на всяка календарна година настъпва време за равносметка. Надявам се, че 2017 е отговорила на вашите очаквания в личен и професионален план. Постоянно си повтаряме, че ротарианците са лидери, успели в бизнеса и своите професии, така че нямам основание да се съмнявам в това. А и не е моя работа.

Мое задължение обаче e да ви информирам периодично за свършеното през годината. Ето как изглежда Дистрикт 2482 към 31 декември 2017 в числа: 2003 ротарианци, 87 клуба, 2 нови клуба в процес на чартиране, 87% от клубовете с попълнени цели в РК Централ, втори клуб в дистрикта (РК Шумен), носител на званието „100% Пол Харис Фелоу“, среден брой хуманитарни проекти на клуб – 3,56, приблизителен брой на бенефициентите – между 15000 и 30000 в зависимост от степента на облагодетелстване на нуждаещите се.

Така изпратихме 2017. Продължаваме напред с гордо вдигнати глави. Даряваме радост на хиляди хора. Внасяме светлина в домовете на много семейства. Полагаме усилия, които дават определени резултати. В същото време 8 от 10 човека не знаят какво е Ротари. Дистриктни ресурси (над $150.000) стоят неоползотворени в очакване на клубни предложения за глобални грантове. 73 клуба в дистрикта не са намерили достатъчно мотивация, за да дарят поне $1 на Фондация Ротари. Чудя се дали сме толкова полезни и значими, колкото искаме да изглеждаме? Чудя се дали правим достатъчно? Чудя се дали наистина успяваме да правим разликата?

Едно ми е ясно – ние всички, заедно с нашите ротарактори и интерактори, имаме изключителния късмет да сме част от голямо ротарианско семейство. Три ключови думички обясняват смисъла на тази фраза – съпричастност, състрадание и смирение. Като членове на семейството от нас се очаква съпричастност един към друг. Като ротарианци ние проявяваме състрадание към онеправданите. А големи ни прави не тупането в гърдите и криворазбраното лидерство, а смирението.

Скъпи приятели, приемете моята благодарност и признателност за положените усилия. Искрено желая на всеки от вас да намери нещото, което ще го направи щастлив през новата 2018. Може би не е необходимо много да го търсим. Годината започва с Месеца на професионалната служба. Защо да не се възползваме от този шанс и да помислим за професионалното развитие на младите? Работата с тях има потенциала да ни направи щастливи и доволни от себе си. Има толкова много възможности да се почувстваме действително полезни и значими. Достатъчно е да си припомним за дистриктния проект „Час по бизнес“, който инициирахме преди години и който всъщност никога не е преставал.

Нека когато дойде времето за равносметка догодина апатията, бездушието и възгордяването да не фигурират в уравнението. Нека съпричастността, състраданието и смирението доминират. Тогава ще сме сигурни, че наистина ПРАВИМ РАЗЛИКАТА.

Бъдете благословени,
Емил Коцев,
Гуверньор на Дистрикт 2482